Редакционната колегия на “Отечество” и “Военни известия” - седящи от ляво на дясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, (2 неизвестни), Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков, София 1917 г.
Пейо Яворов (прав дясно) със семейството си - баща му Тотю Крачолов, майка му Гана, сестрите му Мина (ляво) и Екатерина (в средата), и брат му Никола, Чирпан, 1889 г.
Пейо Яворов (седнал в средата) като войвода на чета от Македоно-одринското опълчение. Легнали са Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков от Прилеп, прави са Любен Казаски от Търново, Григор Белоканов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 1912 г.
Художникът Константин Щъркелов на Южния фронт, фотография собственоръчно надписана от него: “Хризантемите, които майка ми изпрати - отглежда ги за мене - аз ги нарисувах, К.Щ. ноемврий 1917 г.”
Портрет на Васил Д. Стоянов (1839 - 1910), облечен в униформа на чешките соколи. Васил Стоянов е учител и участник в Първата българска легия, основател на Българското книжовно дружество, след освобождението е директор на Народната библиотека, Прага 1861 г.