Портрет на войводата Яне Сандански (1872-1915) деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), ръководител на Серски революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни
Портрет на войводата Борис Сарафов (1872-1907) ръководител на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участник в Илинденско-Преображенското въстание
Тленните останки на капитан Райчо Николов (1840-1885), участник в Руско-Турската война, поборник за Освобождението и деец на Съединението, убит на 6-ти септември 1885 г. в Пловдив, изпълнявайки длъжността комендант на Пловдив и началник на телеграфо-пощенската станция, единствената жертва на Съединението
Членове на Тайния революционен комитет за Съединението от Станимака (Асеновград), от ляво надясно, прави: Никола Кръстев – председател, Атанас Богоев, Панайот Сребров, Георги Ковачев. Седящи: Костадин Балтов (учител), поп Ангел Чолаков, Герасим Старчев, Станимака 1885 г.
Дейци на Съединението като доброволци в Сръбско-Българската война, от ляво надясно: Петър Караджов, Петър Каназирски, Коста Кацара (седнал долу), Петко Свещаров и Иван Андонов, Пловдив 1885 г.
Първият директорат (правителство) на Източна Румелия, седящи от ляво на дясно: Йоаким Груев - директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич - главен секретар и директор на вътрешните дела, Алеко Богориди - Генерал губернатор, генерал-майор Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието, прави: неизвестен руски офицер, Адолф Шмит - директор на финансите, д-р Георги Вълкович - директор на земеделието, търговията и общите сгради, неизвестен руски офицер (двамата офицери не са в състава на директората), Пловдив 1879 г.
Семейството на Найчо Цанов (1857-1923), политик от партията на Петко Каравелов и по-късно съосновател на Радикалдемократическата партия, народен представител, участник в Сръбско-Българската война (прав) и Илия Цанов (1835-1901) министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов, адвокат на Ботевите четници, депутат, дипломат и участник в подготовката на Топханенския акт, утвърдил Съединението (седнал), Видин 1890 г.