Станчо Димитриев (втори от ляво на дясно, седнали) със свои съвипускници юнкери от Военното училище, наградени с кръста “За Храброст” и възпоменателен медал за една година от войната, получени за участие в Сръбско-Българската война, София 1886 г.
Станчо Димитриев с кръста “За Храброст”, получен за участието му в Сръбско-Българската война със свои съвипускници юнкери от Военното училище, София края на 1885 г.
Редакционната колегия на “Отечество” и “Военни известия” - седящи от ляво на дясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, (2 неизвестни), Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков, София 1917 г.
Пейо Яворов (седнал в средата) като войвода на чета от Македоно-одринското опълчение. Легнали са Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков от Прилеп, прави са Любен Казаски от Търново, Григор Белоканов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 1912 г.
Възпоменателна фотография на правителството на Александър Малинов, обявило предишната година независимостта на Царство България заедно с Цар Фердинанд и Царица Елеонора, князете Борис и Кирил, генералитета и др. на същото място - хълма Царевец край Търново, 22 септември 1909 г.
Офицерите от Българския военоморски флот в 1905 година, от дясно на ляво, седящи: трети капитан Станчо Димитриев, капитан Пол Пишон, капитан Васил Хитров, капитан Димитър Добрев и др., Варна 1905 г.
Построяването на един от поръчаните от България торпильори (миноносците: Дръзки, Смели, Строги, Летящи, Храбри и Шумни) във френската корабостроителна компания Шнайдер (M.M Schneider) в градчето Шалон сюр Сон (Chalon-sur-Saône), Франция около 1905 г.