Церемонията за откриването на паметника на Цар Освободител в Киев (разрушен в 1919 г.), присъстват руският император Николай II Романов и Княз Борис, поканен от императора, Киев 30 август 1911 г.
Николай II Романов и Княз Борис в шатрата на официалните гости на парада на остров Труханов в Киев по време на посещението на Княза в Русия по покана на императора, Киев 31 август 1911 г.
Княз Борис на парад на остров Труханов в Киев по време на посещението му в Русия по покана на императора, на преден план са министър-председателят Пьотр Столипин (убит в атентат две седмици по-късно) и Николай II Романов, Киев 31 август 1911 г.
Руският император Николай II Романов благодари на Княз Борис за поднесения венец на новопостроения паметник на Цар Освободител в Киев (разрушен в 1919 г.), Киев, 30 август 1911 г.
Първото официално посещение на Княз Фердинанд в Цариград - на терасата на двореца в Куручешме, в делегацията са министър-председателят Констанин Стоилов, министърът на войната генерал Рачо Петров, полковник Петър Марков и др., от турска страна присъстват: Хасан Паша, Ахмед Ниязи Бей, Тимур Бей, Мустафа Зихни Паша, Ахмед Паша и др., Истанбул, март 1896 г.
Великият княз Александър Михайлович, командир на ескадрения броненосец “Ростислав”, генерал Никола Иванов, зад него капитан Станчо Димитриев, аташиран към Великия княз, Варна 1901 г.
Групова фотография на висши военни, участници в правителството и управлението на войската на Княжество България, от ляво надясно, седнали: капитан Соколников, неизвестен, генерал Александър Каулбарс - военен министър, полковник Александър Редигер (участник в Руско-Турската война) - зам. военен м-р, прави: поручик Константин Павлович фон Ренне, д-р Сава Мирков - български военен лекар, опълченец-поборник, (един от основоположниците на военната медицина в България и главен лекар на бълг. армия), майор Николай Решетин - инспектор на артилерията, майор Краузе (вероятно барон Келлес-Краузе), неизвестен, полковник Миронов (вероятно Николай Романович Миронов) - началник на стрелковата част в артилерията, София, вероятно 1883 г.
Временното руско управление на България след Освобождението, от ляво надясно: управляващ съдебните дела Сергей Лукиянов, секретар на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович, управляващ отдел митници Александър Тухолка, императорски комисар Генерал княз Александър Дондуков–Корсаков (седнал в центъра), управляващ просвещението и духовните дела проф. Марин Дринов, управляващ вътрешните дела генерал-майор Пьотр Грессер, управляващ финансовите дела Константин Бух, управляващ военните дела генерал-майор Василий Золотарев, Пловдив март 1878 г.