Гаврил Кръстевич (1817-1898) генерал-губернатор на Източна Румелия по време на Съединението, арестуван от съединистите и предал доброволно ключа на град Пловдив, Пловдив около 1885 г.
Първият директорат (правителство) на Източна Румелия, седящи от ляво на дясно: Йоаким Груев - директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич - главен секретар и директор на вътрешните дела, Алеко Богориди - Генерал губернатор, генерал-майор Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието, прави: неизвестен руски офицер, Адолф Шмит - директор на финансите, д-р Георги Вълкович - директор на земеделието, търговията и общите сгради, неизвестен руски офицер (двамата офицери не са в състава на директората), Пловдив 1879 г.
Семейството на Найчо Цанов (1857-1923), политик от партията на Петко Каравелов и по-късно съосновател на Радикалдемократическата партия, народен представител, участник в Сръбско-Българската война (прав) и Илия Цанов (1835-1901) министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов, адвокат на Ботевите четници, депутат, дипломат и участник в подготовката на Топханенския акт, утвърдил Съединението (седнал), Видин 1890 г.
Деятели на Социалдемократическата партия: стоящи от ляво на дясно: Антон Дертлиев, Вл. Миленов, Георги Ив. Попов, седящи: Иван Иванов, Харалампи Константинов, Димитър Колев Секулички, Ал. Златанов, седящи на пода: Т. Якимов, Пилев, В. Димитров, Кюстендил 1912 г.
Български студенти и членове на комунистическия интернационал демонстрират в Москва против правителството на професор Александър Цанков след въстанието през септември 1923 г.
Снимки, направени от германската полиция на арестуваните по обвинение за подпалването на Райхстага трима членове на Коминтерна: Васил Танев, Благой Попов и Георги Димитров, Берлин 1933 г.