16 септември, 1922г., гара Долни Дъбник: водачите на Конституционния блок с оскубани бради от сопаджиите на режима на Александър Стамболийски. От дясно към ляво: Теодор Теодоров - Обединена народно прогресивна партия, Михаил Маджаров - също, Александър Малинов - председател на Демократическата партия, доктор Стоян Данев - Об. нар. прогр. партия, Сава Добриянов - редактор “Бележки на деня” във вестник “Мир”, Владимир Стоянов Данев - син на д-р Ст. Данев
Маршал Климент Ворошилов, Вълко Червенков, военни и членове на ЦК на БКП изнасят саркофага на Георги Димитров от перона на Централна гара, София, юли 1949 г.
Траурно шествие след смъртта на Георги Димитров. В челната редица : маршал Климент Ворошилов, Антон Югов, Вълко Червенков, ген. Захари Захариев, генерали, партийци, София, бул. “Мария Луиза”, юли 1949 г.
Български дипломати, седнали, първи ляво: Илия Бояджиев - пълномощен министър в Португалия, трети: Стоян Петров-Чомаков - пълномощен министър в Япония; прави, трети от ляво на дясно: Славчо Загоров - пълномощен министър в Германия, Двореца-София, ок.1941-43 г.
Шумен, окръжен затвор - бивши министри от кабинетите: Гешов - Данев (1911-1913) и Малинов - Костурков (1918), от ляво на дясно, горе - 1-ви ред: проф. Георги Данаилов, Андрей Ляпчев, Димитър Яблански, Стоян Костурков, Петър Абрашев, Иван Пеев-Плачков, 2-ри ред: Никола Мушанов, Михаил Маджаров, проф. Йосиф Фаденхехт, 3-ти ред: директорът на затвора Македонски, д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров и надзирателите на “министерското отделение”
22 май 1938г., oткриване на сесия на ХХІV Обикновено народно събрание с председател Стойчо Мошанов (прав на горния ред), до него - Димитър Пешев (подпредседател). На долния ред са министрите: ген.-лейтенант Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро, разстрелян на 02.02.1945) - министър на войната, министърът на финансите Кирил Гунев, д-р Николай Николаев - министър на Вътрешните работи и народното здраве (посланик в Швеция в 1944 г., невъзвращенец), премиерът Георги Кьосеиванов (посланик в Берн 1940-1944 г., отказал да се завърне при “народната ОФ-власт”) и проф. Георги Манев, министър на Просвещението