Партизански патрул по улиците на Пловдив, на заден план тържествена арка, издигната за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия в града, около 9 септември 1944 г.
Младеж на пост в партизански кордон за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия в Пловдив, около 9 септември 1944 г.
Партизански кордон в Пловдив след завземането на града - подготовка за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената армия, около 9 септември 1944 г.
Тленните останки на капитан Райчо Николов (1840-1885), участник в Руско-Турската война, поборник за Освобождението и деец на Съединението, убит на 6-ти септември 1885 г. в Пловдив, изпълнявайки длъжността комендант на Пловдив и началник на телеграфо-пощенската станция, единствената жертва на Съединението
Марашката чета - формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев - член на Българския таен революционен комитет, Пловдив 1885 г.
Гаврил Кръстевич (1817-1898) генерал-губернатор на Източна Румелия по време на Съединението, арестуван от съединистите и предал доброволно ключа на град Пловдив, Пловдив около 1885 г.
Дейци на Съединението като доброволци в Сръбско-Българската война, от ляво надясно: Петър Караджов, Петър Каназирски, Коста Кацара (седнал долу), Петко Свещаров и Иван Андонов, Пловдив 1885 г.
Първият директорат (правителство) на Източна Румелия, седящи от ляво на дясно: Йоаким Груев - директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич - главен секретар и директор на вътрешните дела, Алеко Богориди - Генерал губернатор, генерал-майор Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието, прави: неизвестен руски офицер, Адолф Шмит - директор на финансите, д-р Георги Вълкович - директор на земеделието, търговията и общите сгради, неизвестен руски офицер (двамата офицери не са в състава на директората), Пловдив 1879 г.